ЗРЕЛОСТНИЦИ И УЧИТЕЛИ ОТ СУ „ВЕЛА БЛАГОЕВА” ПОДНЕСОХА БУКЕТ ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ВЕЛА БЛАГОЕВА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

„Най-добър възпитател е тоя, който признава своите недостатъци пред възпитаниците. Ако се мъчи да ги скрие, той ще трябва да лицемери. За да проникнем в детската душа и да възпитаваме човека, трябва да го научим да бъде откровен.“ Вела Благоева

На днешния ден 29 септември преди 159 години, през 1858 г. във Велико Търново е родена Вела Благоева (Виктория Живкова) в семейството на будния търговец Атанас Живков, по прякор „басмаджията“.

Поради ранната смърт на баща си Вела Благоева расте и се възпитава под грижите на по-големите си братя Георги Живков и Никола Живков които са активни участници в националноосвободителното движение. Георги Живков е кмет на Търново след Освобождението, председател на Народното събрание, министър на просвещението в кабинета на Стефан Стамболов, български регент. В историята на страната той остава със заслугите си за подготвянето, приемането и прилагането на едни от най-успешните закони в областта на образованието и опазването на културно-историческото ни наследство. Никола Живков се ползва с авторитет като учител и е известен най-вече с факта, че е автор на първия текст на българският химн след Освобождението Шуми Марица, както и с откриването на първата детска градина в България.

 От 1866 г. Вела учи в Габрово, Оряхово, Търново, Стара Загора, Русе, където семейството й се е местило поради преследване на братята й от османските власти. Завършва Габровското девическо училище през 1871 г. и едва 14 – 15 годишна, любознателната девойка става народна учителка, след което учителства в Берковица, Варна, Цариград и Търново. През 1876 заминава за Русия и завършва медицински курсове. По време на Освободителната война, година по-късно, тя става доброволка- милосърдна сестра в Търново и Свищов и оказва помощ на ранените руски войници и български опълченци.

След края на войната следва и завършва тригодишни педагогически курсове в Петербург, Русия. От 1881 г. учителства в Одрин и Битоля, развива широка обществена и педагогическа дейност. След уволнение от Битоля заминава отново за Петербург за да учи, но заболява и не завършва. По това време се запознава със студента Димитър Благоев, за когото се омъжва. През 1883 г. се завръща в родината и отново се посвещава на благородната учителска професия. В следващите години тя учителства в Шумен, Търново, Тулча, Пловдив, преследвана и многократно уволнявана заради левите си убеждения. През 1885 г. участва в Сръбско- българската война като милосърдна сестра при Сливница и Пирот.

В началото на 1912 г. здравословното й състояние се влошава. Тя прави постъпки да се пенсионира, но не успява. През 1918 г. при пробива на "Добро поле" по време на Първата световна война е убит малкият й син Митко. Вела Благоева умира на 21 юли 1921 г.