КОНКУРС ЗА УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО „73 ГОДИНИ ОТ УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1944-45 Г.“

КОНКУРС ЗА УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО „73 ГОДИНИ ОТ УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1944-45 Г.“

Конкурс „73 години от участието на България във Втората световна война 1944-1945 г.”

ДВАМА ВЕТЕРАНИ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ГОСТУВАХА ВЧЕРА НА УЧЕНИЦИ ОТ СУ „ВЕЛА БЛАГОЕВА“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Недялка Костова от Горна Оряховица, която е на 90 г., и 94-годишният самоводчанин Костадин Нанев разказаха на децата какво си спомнят от войната, за страховете и подвизите си на бойното поле.

„Всички искахме да сме по-близо до фронта и тези, които не бяха разпределени до бойната линия, дори се сърдеха. Всички искахме да бъдем в помощ на мъжете, да лекуваме, да спасяваме живота им“, спомня си Недялка Костова, която е останала на фронта три месеца като военен санитар. Преди да замине за бойното поле, тя завършила курсове в Търново, после е трябвало да се яви на изпити в София и заедно с още 125 момичета, подготвени за войната, тръгнала за фронта. „Видях тежко ранени войници, които се връщаха в България осакатени, видях смърт… и никога няма да забравя един мъж, който беше прострелян в корема. Трябваше да стоим неотлъчно до него, за да капем вода върху устните му. Повече не биваше да пие заради раната. Но един от санитарите беше напуснал поста си и момчето беше станало, за да търси вода. Но… не стигна до водата, падна на земята и почина“, разказва тъжните си спомени г-жа Костова, която е била на фронта в Унгария.

Как е успял да оцелее на фронта си спомни и Костадин Нанев, който призна пред децата, че е можел да загине още първия ден във войната. „Добре че бях наясно с мините и техните особености, че като се взриви първия път, залегнах в изкопаната от удара дупка. Винаги гърми и втори път, но аз се спасих. Гладувахме, газихме кал и пепел, оцелявахме в битки, в които немците бяха и по-добре въоръжени, и повече от нас, но никой не се предаваше, защото се биехме за България“, разказа дядо Коста.

Шефът на Военния архив Светлин Радев и председателят на Областния съвет на ветераните от войните Иван Коев бяха гости на срещата в търновската гимназия. Те заедно с директора на училище Ангел Янчев дадоха началото на  КОНКУРС ЗА УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО „73 Г. ОТ УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1944-45 Г.“ В литературното състезание могат да участват ученици от СУ „Вела Благоева“. Те могат да пишат есета, стихове, разкази, да направят интервюта, филми, реферати, могат да рисуват по темата. Участниците са разделени в две възрастови групи – от V до VIII клас и от IX до XI клас. Най-добрите ще получат предметни награди. Имената на победителите ще станат ясни в края на април.

в-к Борба, в-к Янтра днес, общинско радио Велико Търново

ДВАНАДЕСЕТОКЛАСНИЧКАТА КРИСТИНА КАЛЯКА ОТ СУ „ВЕЛА БЛАГОЕВА“ Е ДЕТЕ НА СВЕТА

АКТРИСА, РЕЖИСЬОР, ПЕВИЦА, ПРЕВОДАЧ, СЦЕНАРИСТ ИЛИ ПЪК СТЮАРДЕСА ИСКА ДА БЪДЕ 18-ГОДИШНАТА КРИСТИНА КАЛЯКА, КОГАТО ЗАВЪРШИ УЧИЛИЩЕ. Няма нищо против и да озвучава детски филми и за да докаже колко е добра, започва да говори с гласовете на различни животни.

Кристина е една от атракциите на СУ „Вела Благоева“. Обичат я и учителите, и съучениците й, защото е винаги усмихната. Обича да води преговори с възрастните, когато се опитват да й обясняват защо не бива да пропуска часове, защо трябва да учи повече и да не бърза да порасне. „Истината е, че изпитвам смесени чувства, като знам, че само след няколко месеца вече няма да влизам през входа на това училище. И ми е хубаво, че ще мога да сбъдна мечтите си, и ми е мъчно за учителите, които толкова обичам, за училището, за моите приятели“, казва Кристина.

Тя била на 11, когато родителите й решили да се установят да живеят в България и избрали Велико Търново. Кристина е дете на света, защото майка й е украинка, баща й е испанец. Родена е в испанския град Виярробледо и цялото й име е Кристина Монтехано Каляка. 6 г. е живяла в Испания, 6 – в Украйна, и вече 6 г. живее в старата българска столица. Говори отлично всички тези езици, знае руски, справя се донякъде и с английския.

Когато родителите й се разделили, в живота й влязъл вторият й баща, който е българин. След като той и майка й станали семейство, решили да вземат при себе си и Кристина. Така на 11 г. Кристина се озовала в търновския квартал „Бузлуджа“.

За месец и половина научила пишмански български език, благодарение на новите си роднини и децата, които търчали из кварталните улици. „Ох, колко плаках в началото. Цяла седмица не можех да спра да страдам, още повече че ме записаха в едно никакво училище. В Украйна учех театър, хореография и пеене освен всички други задължителни общообразователни предмети. Артистична съм от малка и никак не ме свърта на едно място. В училището ми в Украйна участвах в детския театър и съм изиграла всички главни роли в спектаклите, които правехме. Случвало се е в един спектакъл да играя и основната роля, и няколко по-дребни. Исках всичко да опитам. Чувствах се суперзвезда“, разказва Кристина.

Малката артистка обаче бързо свикнала с новото си училище и още по-бързо си харесала учителите. Днес казва, че за нищо на света не би ги заменила за други. За момент мечтаела да отиде да учи в Езикова гимназия, но балът не й достигнал и тя останала в СУ „Вела Благоева“, където тази година завършва 12-и клас. „Когато не успях да отида в Езикова гимназия, си избрах да уча в паралелката по предприемачество. В началото си мислех, че това е на светлинни години далеч от мечтите ми да бъда актриса, певица, преводач, стюардеса, сценарист… Сега обаче смятам, че мога да бъда още по-добра в артистичните професии със знанията, които имам като предприемач“, казва Кристина.

Тя е автор на филма за Велико Търново, с който СУ „Вела Благоева“ миналата година постигна успехи. Кристина засне седемминутното видео заедно със съученика си Лъчезар Лазаров и двамата спечелиха общинско състезание на „Джуниър Ачийвмънт“. Филмът, който се нарича „Добре дошли във Велико Търново“, успя да привлече вниманието и на кмета на общината Даниел Панов, който веднага предложил на двамата тийнейджъри да довършат проекта си, като включат повече кадри и да удължат времетраенето на филма. Дали ще го направят, Кристина не знае, защото планът й за след няколко месеца, който е подреден точка по точка, включва далеч по-мащабни идеи.

„РУСИЯ Е ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА. ИСКАМ ДА УЧА ТЕАТРАЛНО ИЗКУСТВО, НАТФИЗ Е ПОСЛЕДНИЯТ МИ ВАРИАНТ“, отсича тийнейджърката и признава, че много харесва руското кино. Обича да гледа играта на артистите, затова и предпочита от тях да се учи на занаят.

После се сеща, че не е споменала другата си страст – фотографията, и бързо допълва списъка си с възможността да си отвори фотостудио.

„Малка ми е тази държава. Затова не искам да оставам тук, макар да ми харесва. Всяко лято ходя при тате в Испания и все повече ми харесва. И знаеш ли, изобщо не става дума за бедността или неуредиците. Не, не е това. Става дума за хората. И там има бедни, болни и нетолкова щастливи хора. Обаче са едни такива цветни. Тук по улиците срещам само хора, облечени в сиво, тъмносиньо и черно. Там и през зимата са червени, жълти, оранжеви… Усмихват се. Тук ми се е случвало да ме наричат наркоманка, защото косата ми е лилава“, признава Кристина.

А темата за цвета на косата й също я забавлява. Признава, че отдавна искала да експериментира. От 14-годишна започнала да моли майка си да се боядиса, но майка й оставала непреклонна, мислейки си, че с времето на дъщеря й ще й мине. Затова й казала, че като стане на 18, е свободна да прави каквото иска. „Не ми мина и даже не дочаках рождения си ден. Малко преди това се боядисах в розово и русо и така се появих на 15 септември в училище. Сега съм лилава, защото бързо ми омръзва. Следващата седмица шампоанът сигурно ще е някакъв друг цвят, кой знае. Такава съм. Искам да съм пъстра, различна и интересна“, казва момичето и признава, че много обича да се занимава с деца, затова и в свободното си от уроци време работи като аниматор.

материал на в-к БОРБА