„ПЕШЕХОДЕН АВТОБУС” ОСИГУРЯВА БЕЗОПАСНО ПРИДВИЖВАНЕ ДО УЧИЛИЩЕ ЗА ДЕЦАТА НА СОУ „ВЕЛА БЛАГОЕВА” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Автобусът се движи от началото на тази учебна година и засега в него „се качват” първокласниците. Така родителите, които нямат възможност всеки ден да изпращат децата си до входната врата на школото, са спокойни, че малчуганите ще пристигнат живи и здрави. Защото се оказва, че за да стигнат от „Зоната” до училището си, децата пресичат цял квартал, което е опасно приключение за тях по много причини.
Всъщност пешеходният автобус представлява две учителки. Те са класни на двата първи класа в СОУ „Вела Благоева” - Теодора Тодорова и Галя Димитрова. Тяхна е идеята да събират сутрин всички деца, които живеят в кв. „Зоната” и трябва да стигнат до школото, което пък се води в кв. „Бузлуджа”. Двете педагожки са определили три-четири спирки по пътя си, на които всяка сутрин ги очакват родителите и децата. Родителите отиват на работа, а децата тръгват с двете си учителки към училище.
Всички малчугани са облечени в светлоотразителни жилетки, забелязват се отдалече и представляват развеселяваща гледка за всички, които тръгват рано на работа.
„Истината е, че ние спечелихме много, но спечелиха и децата. Записахме деца, чиито родители работят в центъра на града и по принуда и за удобство ги записват в гимназиите някъде около работното си място. Но най-хубавото е, че това е движение за децата, които сега прекарват свободното си време пред компютъра”, казва Теодора Тодорова. Разстоянието, което тя и колежката й извървяват по два пъти на ден заедно с децата, е не повече от километър. Децата отиват на училище освежени и докато вървят, успяват да научат всички правила за движение по улицата, да опознаят природата и да комуникират помежду си.
НА ТРИ МЕСТА СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПРЕСИЧА НАТОВАРЕНОТО УЛИЧНО ПЛАТНО. На нито едно от тези места няма пешеходна пътека. А още по-лошото е, че растителността е станала толкова висока, че дори и сега, когато храстите и дърветата са останали без листа, видимостта е малка. „Истината е, че в квартала изобщо няма нито една пешеходна пътека. Нямаме представа колко докладни записки и писма е изпратил директорът ни до предишния кмет на общината д-р Румен Рашев, но никакъв резултат”, допълва и Галя Димитрова. Затова двете учителки се видели принудени да се оборудват с палки, на които пише: „Внимание - деца”, и да спират принудително движението, за да пресекат малчуганите.
Глутница кучета, които стара жена храни на едно от кръстовищата, е другата заплаха за децата, а и за възрастните. Заради озверелите кучета към забавната процесия сутрин се присъединяват и по-големи ученици от училището. Децата видели първата сутрин по-малките си съученици и двете учителки и поискали разрешение да вървят заедно.
ТОЧНО ОКОЛО 100 МЕТРА Е ТРОТОАРЪТ, ПО КОЙТО ВЪРВЯТ ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ по пътя за училището. При това той не е нормален тротоар. По повечето разстояние обаче дори и такъв няма, а там, където все пак общината е направила някакъв тротоар, той е превърнат в паркинг. „Общо взето шофьорите са толерантни към нас, спират, намаляват, когато ни виждат, че се движим в група. Но това вървене по улицата си е опасно, особено през зимата”, признава г-жа Тодорова.
За около 20 минути изминават разстоянието до класните си стаи малчуганите. Първата спирка е навътре в кв. „Зоната” и там двете педагожки очакват малките си пътници точно в 7:25 часа. След това през около стотина метра има още няколко сборни пункта, където чакат родители и деца, пременени със светлоотразителни жилетки.
Вечер по същия път обратно Теодора Тодорова се прибира с децата. Тя ги предава на родителите им и чак тогава продължава към дома си.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА, в. Борба