БЪДЕЩИ ГОЛЕМИ МАТЕМАТИЦИ И УЧЕНИ, СПОРТИСТИ, ПЕВЦИ И ПИСАТЕЛИ СА ГОРДОСТТА НА СОУ „ВЕЛА БЛАГОЕВА” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Ивет, Калина, Катерина, Андрей и Валентина са сред тези деца, които доказват, че няма значение дали училището е квартално или е в топ 3 на странните родителски класации. Някой ден тези малчугани ще разнасят славата на България по света, макар засега да носят известност само на своето училище и на родителите си. Те са толкова талантливи, че се лутат между талантите си, правят всичко каквото могат и много често не знаят накъде да насочат целите и мечтите си.
Андрей, Катето, Ивет, Калина и Валентина.
МУЗИКАЛНИТЕ УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ, ПЛЕВЕН И КОТЕЛ СЕ ОПИТВАТ ДА ПРИЛАСКАЯТ КАЛИНА ДРУМЕВА
но чаровната шестокласничка удържа на атаките им, защото… иска да учи икономика и информатика. От което ще спечели Старопрестолната гимназия по икономика, защото момичето иска да учи точно там след година.
Калина пее в ансамбъл „Българче”. Започнала да пее, когато била само на три години. Освен това в детската градина танцувала. Точно там я открила Галина Иванова, която е ръководител на хора на „Българче”. Сега Калина е солистка на хора и печели награди от различни музикални конкурси. „Нямам мечти в музиката. Не е това, което искам да правя, когато порасна. Обичам математиката и информатиката и там съм също толкова добра, колкото в пеенето”, споделя Калина и така признава, че се е насочила към гимназията по икономика. После обаче веднага казва, че музиката запълва цялото й свободно от уроците време. Изрежда на един дъх фестивалите, които е печелила, но обяснява, че особено държи на наградите си от Стара Загора и Котел. Две трети места е печелила Калина от „Орфеево изворче” в Стара Загора, а в Котел е била само победител. „Там е най-важно за мен да ме оценят, затова се радвам на тези първи места. Сега отново се подготвям за конкурса в Котел. А и в Стара Загора пак ще отида”, казва Калина. Тя има зад гърба си турнета в Сърбия, Италия, Унгария, на които тръгнала от 2009 г.
Признава, че обича да пее българските народни песни за любовта и че любимата й песен е „Вода” на Елица и Стунджи, макар тя да не попада точно в графата фолклор. Няма песен, от която Калина да се страхува, но има бавни мелодии, на които тя отделя повече време и репетиции. „Те се пеят по-бавно и аз повече се притеснявам, когато се явявам на конкурс с бавна песен. Но някъде на втория куплет вече забравям, че се страхувам от сцената и започвам да пея с истинско удоволствие”, казва момичето. И някак между другото вметва, че играе баскетбол. Заразила се някак неусетно и сега се подготвя за предстоящия турнир.
СПОРТЪТ Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ И НА ИВЕТ ТОДОРОВА
която е само в четвърти клас. Ивет тренира художествена гимнастика при Савина Ганчева, Антоанета Ганчева и Божана Иванова. Радва се особено на златния си медал на обръч, който спечелила на международен турнир в Стара Загора. От там има и един бронзов медал, а от Добрич, където се състезавала с ансамбъла, се върнала със сребро.
„Много ми харесва и ансамбълът, и да съм индивидуален състезател. Не знам какво бих избрала, ако ме накарат да избирам сега. Обичам тренировките и ходя в залата с удоволствие”, казва Ивет. За първи път се озовала там на пет години. Завели я баба й и майка й, които усетили, че детето има влечение към спорта. Когато става дума за мечтите й, тя категорично сменя посоката. Оказва се, че малката гимнастичка се стреми към звездите в буквалния смисъл. И също с такава страст говори за това, което земята крие. Ивет е запленена от астрономията и археологията и въобще не знае какво иска да учи. Разпознава планетите, учи се да вижда съзвездията и вече е наясно, че да брои звездите е мисия невъзможна. За да слуша за археологията, Ивет понякога ходи на Царевец, Трапезица или „Св. 40 мъченици”.
МЕЖДУ СПОРТА И МОДАТА СЕ КОЛЕБАЕ ВСЕ ОЩЕ ПЕТОКЛАСНИЧКАТА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
До миналата година тя била капитан на отбора по спортна гимнастика „Юначе”. Обаче пораснала и сега не може да участва в него, защото той е само за деца от първи до четвърти клас. „Ние играехме гимнастика, но и танцувахме. Това не е истинската спортна гимнастика, която знаем. Съчетанията са нещо средно между танца и спорта”, казва Валентина. Тя била в първи клас, когато в коридора я спряла треньорката Светлана Атанасова и я поканила в отбора. Момиченцето решило, че няма лошо да опита, отишла и останала.
Сега обаче Валентина е насочила страстта си към модата. Тя рисува модели и смята, че е добра в това си занимание. Иска да стане дизайнер и запълва празните листи на тетрадките си с идеи за бъдещи колекции.
МАТЕМАТИКАТА И ЕЗИЦИТЕ СА ЛЮБИМИТЕ ПРЕДМЕТИ НА КАТЕРИНА ТОНЧЕВА
която е най-малкият член на отбора от таланти в училище „Вела Благоева”. Катето е само във втори клас, но вече има няколко победи в различни математически турнири. Миналата година била първа в национално състезание по точната наука и българския език. На коледния турнир „Черноризец Храбър” тя се справила със задачите толкова добре, че станала втора в своята възрастова група. Казва, че изобщо не й скучно да решава задачи и не се бои от трудните. „Първо опитвам да разбера какво иска от мен задачата и когато вече знам условието, изобщо не е трудно да я реша”, простичко обяснява методиката си на справяне с числата Катето. След това съвсем по детски признава, че не знае каква иска да стане, защото все още от всичко най-много й харесва да играе.
За разлика от нея
АНДРЕЙ ВЪРБАНОВ ВЕЧЕ ЗНАЕ, ЧЕ ИСКА ДА УЧИ МАТЕМАТИКА И ЗООЛОГИЯ… ЕДНОВРЕМЕННО
Е, не знае къде по света това е възможно, обаче е убеден, че с методите на математиката някой ден може да изследва навиците и характера на животните. Андрей е шестокласник и е суперматематикът на гимназията. Последно ходил на състезание в Сандански, а иначе има второ място от турнира „Хитър Петър”, два пъти е побеждавал в „Черноризец Храбър” и още толкова победи има в турнира „Иван Стамболиев” в Стара Загора. Бил е шампион и на Конкурса на четирите града. Отдавна знае как се смята корен квадратен, наясно е със степените, с обратното изчисляване. Сякаш между другото вмъква, че баща му, който е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, го научил на таблицата за умножение още когато бил петгодишен.
Сега го мъчи геометрията, няма представа защо, обаче не го привлича да се разправя с фигури. Не го радват и текстовите задачи, защото трябва да си губи времето да ги осмисля. Въпреки това последното му математическо откритие е свързано точно с фигура. „Намерих лицето на квадрат, на който върховете лежат на окръжност. Аз открих по колко трябва да умножа лицето на квадрата, за да получа лицето на кръга”, казва за успеха си Андрей. После минава на зоологията, която в момента го вълнува особено. Обяснява как по формули ще изчислява скоростта, с която тичат животните, и не крие, че мечтае да живее в Китай или Япония, където има развити технологии.
Междувременно обаче Андрей е започнал да пише бестселър заедно със своя приятел Йордан, който е художник. Историята е за едно момче, което открадва бебе драконче. „Това бебе драконче ще го заведе там, където се намира най-голямото съкровище на света. Но не злато или диаманти, а това съкровище е цялото знание на света”, казва Андрей, който в момента е на вълна фантастика. Любимата му книга е „Приказка без край”, затова и малчуганът се опитва да пише своята приказка така, както си я представя.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА в. Борба
сн. авторката