САМО ЧЕТЯЩИТЕ МОГАТ ДА ПИШАТ

• 
• 

Благодаря на вестник „Борба“, че предоставя свои страници за ученическо творчество! Така нашите малки писатели, поети и художници получават много висока награда – творбите им да бъдат представени на общността от уважавания ни всекидневник, който отдавна е институция. Успехите на децата трябва да бъдат отбелязвани подобаващо и „Борба“ отново показва, че е партньор в образованието им.

Не всеки може да пише, но който умее, е четящ и учещ. Впечатлен съм, че в СОУ „Вела Благоева“ събрахме ученически творби за тази страница за два дни. Означава, че сме били готови и в очакване. Доказва, че наши ученици надскачат образователните изисквания и са мотивирани да творят. Демонстрира, че умни, креативни, четящи и творящи деца израстват и в СОУ „Вела Благоева“.

Те знаят. Няма по-добро доказателство от текстовете и рисунките, които създават. Така, както Боян Симеонов е разказал какво е семейството, а Димана Георгиева е обяснила същността на благодарността и обичта. Тежките задачи се изпълняват само сговорно. Габриела Живкова го е разбрала и разказала в притча. Грейва радост в сърцето, когато четеш стиховете на Кристияна Йорданова за пролетта.

Стига ни тази награда, че в учениците ни има изградена принадлежност към Велико Търново и България. Постигнали сме го заедно със семействата им. Благодаря на колегите учители!

Ангел Янчев, директор на СОУ „Вела Благоева“ 

Най-хубавият град на света

Велико Търново е най-хубавият град на света. Той е бил столица, която е управлявала България много
властно. Родният ми град е разположен в Централна България. Ние имаме много забележителности. Крепостта Царевец се извисява над града. Когато отидеш там, имаш чувството, че вътре още живее родът Асеневци.

Патриаршията е свято място. Качим ли се горе, виждаме целия, разположен на скали, град. Самоводската чаршия е известна със своите занаяти. В нея има много интересни по архитектура къщи. Дюкяните са заредени със стока.

Улицата „Гурко” има интересни къщи. Там има музей на име „Сарафкината къща“. Паметникът „Асеневци” се извисява гордо. На него са изобразени Асен, Петър, Калоян и Иван Асен.

Велико Търново е чист и приятен град. Когато е зима във Велико Търново, не ми е студено, а топло. Обичам те, Търново! Трябва да се гордеем с този велик град, защото има славна история и много, много красоти.

 Кристиана Йорданова – IV В клас, 2015 г.

---

---

Търновград

 Аз в един вълшебен град живея!

Знам, ще ме попитате: „Защо?”

Тъга по улиците няма.

Ъглите му не са сами.

Радост навред и весел глъч ехти.

Нов площад, но със стара история…

Обгръща те миналото от всяка страна на

Втората българска столица –

Град вълшебен със подвизи дивни!

Революции, въстания, битки, борби…

Ах, каква славна история.

Дедите ни велики хора са били –

Дано приличаме на тях и ний!

 

Ралица Цветанова Цветанова

СОУ „Вела Благоева” – гр. Велико Търново, XII kлас

---

---

Училище

Училището славно, мило

всеки с обич е дарило.

Децата здраво учат,

за да могат да сполучат.

Трудни уроци няма,

но има веселба голяма.

Затова, деца мили,

не бъдете мързеливи!

На училище ходете

и знания черпете!

Виктория Колева, IV клас

---

---

Семейство

 Живяло някога странно животинче. То имало глава на куче, тяло на коте и опашка на зайче. Било много самотно.

Веднъж отишло при кучетата, но те му казали:

– Върви си оттук! Не можеш да останеш. Ти си коте.

Животинчето си тръгнало. Както вървяло, видяло няколко котки. Помолило ги да остане при тях, но те извикали:

– Не може! Махай се! Та ти не си коте!

И го изгонили, пратили го при зайците в гората. То така и направило. И без това нямало къде да отиде.

Гората била гъста. Животинчето дълго обикаляло. Когато накрая видяло група зайци, те хукнали да бягат. Изплашили се от странния му вид.

Останало отново само животинчето. Лутало се и се питало има ли място на този свят за него. И когато било най-отчаяно, видяло три същества също като него. Отишло при тях и разбрало, че те са неговата майка, татко и брат. Вече имало семейство.

 Боян Симеонов, V А клас

 Понесен от криле

 Един ден Петър лежеше замечтано в леглото си. Искаше му се да може да лети, да обиколи света. И изведнъж стана чудо! Усети, че наистина лети, понесен от вълшебни криле. Носеше се над Айфеловата кула. Прелетя над Темза. Видя Нил. Стигна до Статуята на свободата. Разглеждаше всички онези места, за които само беше чел в учебниците по география.

После изведнъж се озова отново в стаята си, в своето легло. И постепенно осъзна, че пътешествието е било само във въображението му. Но разбра и още нещо – винаги когато му стане тъжно, може да се понесе на крилете на мечтите. Тях никой не може да му отнеме!

Боян Симеонов, V А клас

---

---

 

Вълшебното бръмбарче

 Имало някога едно бръмбарче, което било не обикновено, а вълшебно. Щом кацнело някъде, сбъдвало се желание на някакво дете.

Веднъж то се разхождало по една горска пътечка и там видяло едно момченце, което седяло и плачело. Бръмбарчето кацнало на едно дърво. Гледало, гледало, помислило, че вече е загубило дарбата си, защото детето не се успокоявало, продължавало да плаче. Накрая бръмбарчето отишло при момчето. Детето го погледнало и го попитало как се казва. То му отговорило, че го наричат Джони. Момчето му се представило – казвало се Илия. Бръмбарчето го попитало защо е толкова тъжно, за какво си мечтае, какво иска да му се случи, а детето му отговорило, че единствената му мечта е здраве и живот за баща му. Бръмбарчето запомнило желанието и преди да отиде на горския съвет, кацнало на едно дърво.

Минал месец. Бръмбарчето се разхождало и видяло картичка в плик с надпис „За Джони”. Отворило я. Започнало да чете: „Благодаря ти, бръмбарче Джони. Разбрах, че си добър и сбъдваш мечти. Благодаря!”. Отдолу имало рисунка на детето, баща му и бръмбарчето. С големи букви пишело: „С много обич: Илия”. Бръмбарчето се усмихнало и отлетяло някъде.

Димана Георгиева V А клас

---

---

Бъдни вечер

 В една красива Бъдни вечер в Лапландия се случило така, че еленчето Рудолф вдигнало температура. То треперело много силно и всички джуджета разбрали, че най-главният елен, който води впряга, е болен. Дядо Коледа се разтревожил, че няма кой да води елените. Всички го посъветвали това да бъде второто еленче – Комета. Когато Комета разбрал за тази отговорност, много се притеснил. Мислел си какво да направи, че да не води шейната: да се престори на болен или да се скрие? Но не се получило. Дядо Коледа отишъл при Комета, дръпнал юздите му, но еленчето не помръднало. Тогава Добрият старец му казал, че вярва в него и че без неговата помощ Коледата ще се провали. Комета повярвал в себе си и тръгнал. Заедно се справили отлично и Дядо Коледа успял да раздаде подаръци на всички добри деца по света.

Габриела Живкова – V клас

---

---

Търновград

Търновград стар и велик,
над Янтра провесил лик.
Град с истории многобройни
и красоти безбройни.

Столица славна си ти,
Царевец вечер блести.
Ти си моят малък свят…
Обичам те, Търновград!

 Училище родно

Училище родно, училище мило,
гордо своята снага извисило.
Сутрин се пълниш със глъчка и врява,
вечер с теб тишината остава.

В теб раснем с мечтите си всяка година,
пролет и лято, есен и зима
и на невръстните, плахи деца
с твоята помощ израстват крила.

А след години всеки от нас
тръгва си, с него и поредният клас.
И с благодарност си спомняме дните,
в които бяхме безгрижни, честити.

С много от нас се гордееш сега
тук и в различни страни по света.
Винаги с почит, училище родно,
ще помним твоето име достойно!

Габриела Живкова – IV В клас

---

---

Моето училище

За теб, училище любимо,

аз пиша този стих

как всеки ден щастлива

прекрачвам прага твой.

Щастлива съм, че уча в тебе

и всеки ден към теб поемам

с усмивка на лице

и книга във ръце.

А ти, учителко любима,

искам да те има

всеки ден и час

ти да си при нас!

Ивелина Савева IV клас

---

---

Мой Търновград

Търново е моят град

той на всички е познат

със величие и слава

сърцата ни покорява.

Къщите му като птички

са кацнали по скалички!

Янтра като змия – цяла

се извива посиняла.

Щом започне „Звук и светлина“,

настъпват мрак и тъмнина

и от хълма Царевец

само миналото ни обгръща!

Аз обичам Търновград

и като болярин съм познат.

Във вените ми синя кръв тече

и съм потомък на великите царе!

Даниел Парушев, IV клас

---

---

Приказен 

Красив е градът,
във който живея!
Гледам го нощем,
за него милея.

Прожектори светват,
града променен
гледам със радост,
тупти сърце в мен.

Славен и дивен е нашият град
с минало велико и с легенди богат!
Кули, дворци – Царевец там
гордо към нашeто съвремие взрян…

 

Слънцето изгрява,
небето озарява…
Всичко ми шепти:
„В град приказен живееш ти!”

Кристиана Валентинова Петрова
Християна Маринова Маринова

---

---

Пчеличка

Малката пчеличка,
мила и добричка,
каца по цветята,
сок събира във торбата. 

Малката пчеличка
много се умори,
но всичко й спори,
песни пее до зори.

 Пролет

Зелената тревичка.
Пъстрата горичка.
Малките цветчета.
Сладкопойните врабчета…

Пролетта дойде!
Слънчице напече.
Грейна радост във сърцата
и започна пак играта.

Кристияна Йорданова, V В клас

---

---

Аз в един вълшебен град

 Аз в един вълшебен град,

в средата на света.

Този свят беше разделен

на много части

от моя живот.

Обърнах се наляво

и съзрях в далечината

река Янтра.

Обърнах се надясно

и съзрях Асеневци.

А пред мене беше…

Царевец.

Аз в един вълшебен град,

в средата на света.

Моят град!

Търновград!

 

Ива Монева Георгиева, VI клас

I място в областен конкурс „Моят роден град“ на Народна библиотека „П. Р. Славейков“, гр. В. Търново, 2015 г.

---

---

 

---

 

 

 

ПОДГОТОВКА ЗА „РЕГИОНАЛЕН ПАНАИР НА УЧЕБНИТЕ КОМПАНИИ“

• 
• 

На 25.03.2016 г. гимназистите от профил „Предприемачество и бизнес“  от СОУ „Вела Благоева“ се срещнаха със Светослав Маноилов и Вера Петканчин от Джуниър Ачийвмънт България. Предмет на дискусията бяха проектите на двете учебни компании за предстоящия „Регионален панаир на учебните компании“. На 25 и 26 април в град Велико Търново учебните компании ще могат да премерят сили с конкуренцията от своите връстници, да си „сверят часовниците“ и да промотират продуктите си.

 

ЕКИПНА РАБОТА ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ В ЧЕТВЪРТИ КЛАС

• 
• 

Екипната работа за четене с разбиране помага на учениците да извличат максимум подробна информация от даден текст, като привеждат доказателства, факти и аргументи.

Четвъртокласниците работиха върху текст за шоколада, интересен като тематика, вкусен като храна и съобразен с техните възможности. Предварителна имаха за задача  да донесат опаковки от шоколади и да проучат различни марки.

Асоциираха шоколад с различни думи, които се отнасят  за него, като ги  записваха на постер. Всяка група прочете текста и написа кратко резюме по поставената им задача: за произхода на шоколада, кой и как е открил млечният шоколад, каква е традицията в подаряването на шоколади, как се съхранява и защо е ценен. Накрая всеки екип написа защо обича шоколад и нарисува любимия си шоколад.

Говорител на всеки екип представи проекта пред останалите. Получиха се чудесни проекти, написани красиво и грамотно, с точен и конкретен отговор на поставените въпроси. Докато се забавляваха учениците запомниха много интересни и любопитни факти за шоколада.

ТРЕТОКЛАСНИЦИ НА СОУ "ВЕЛА БЛАГОЕВА" ИЗРАБОТИХА МАРТЕНИЦИ ЗАЕДНО СЪС СВОИТЕ РОДИТЕЛИ

• 
• 

На 01 март 2016 година учениците от IIIА клас на СОУ „Вела Благоева“ възпроизведоха обичая Баба Марта. Децата разказаха легенди за зараждане на обичая, драматизираха, рецетираха, пяха и танцуваха. А накрая изработиха автентични български мартеници със своите родители.