„В ДЕЦАТА Е ЗАЛОЖЕНА ЕСТЕСТВЕНАТА НАСОЧЕНОСТ КЪМ ДОБРОТО. ТЕ ЗНАЯТ КОЕ Е ПРАВИЛНО, споделят лесно, търсят добрите решения, доверяват се на другите деца, когато усетят, че техните решения са по-добри и работещи за всички. Нашата работа е само да ги подкрепяме, не да ги назидаваме и да им слагаме етикети. Животът в училище е толкова динамичен, че понякога ние само го усложняваме, и затова все по-често ми се налага да работя с объркани деца. Объркани от различните ценности в семейството и от това, на което училището се опитва да ги научи. Да не говорим, че ценностите, които те възприемат от приятелската си среда, са съвсем различни. И в тази ситуация им става трудно да имат самочувствие да се изразяват и да защитят себе си.”
Така започва разговорът ни с Лили Цанкова, която е педагогически съветник в СУ „Вела Благоева” във Велико Търново. Когато обяснява работата си, казва, че е посредник между децата и възрастните, много често дори преводач. Защото много често това, което децата казват, учителите разбират по не съвсем точен начин. „И тогава ми се налага да превеждам, когато всеки гледа проблема от своята си гледна точка. Но за да разбереш детето, трябва да влезеш в по-различна роля, да не го гледаш от висотата си на възрастен и учител. Ако за децата е по-приемливо да не съумеят да видят и другата гледна точка, мисля, че за възрастните няма оправдание”, казва г-жа Цанкова.
Лили Цанкова е завършила психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, след това и магистратура в Софийския университет. Дипломата й е за експерт по трудова и организационна психология, но с това тя никога не се е занимавала. Преди да влезе в училище, е работила като психолог в коренно различна система. Но преди три години приела предизвикателството да стане педагогически съветник, което на практика означава да е до семействата в трудни за тях моменти, да бъде спойката в този важен триъгълник – деца, родители, училище.
„Работата ми като педагогически съветник се състои в това да подкрепям психологически децата при справяне с трудностите, които преживяват, а те почти винаги са в пряка зависимост с това, което се случва в семейството и в училището. Знам, че това, което аз като педагогически съветник мога да постигна в работата си, е да покажа на едно дете, че разбирам проблема му, да му помогна да осъзнае, че е нормално да преживява трудни моменти и да изпитва негативни чувства, че няма вина за решенията на другите около себе си, че понякога е важно да прояви активност и да рискува, а друг път – просто да приеме случващото се и да намери своя начин да се справи”, казва още г-жа Цанкова. След това признава, че по-лесно й е да работи с децата, защото те нямат задръжки да потърсят помощ, когато почувстват, че имат нужда. И тя не отказва да е до тях. Учи ги, че не е срамно да завиждат, да се ядосват, да тъгуват, да не обичат, но и че има здравословен начин да изразиш цялата тази гама от негативни емоции, като например си намериш хоби. Самата тя често кара велосипед, тича, а скоро се завърнала и към старо любимо хоби – скалното катерене.
ЛИЛИ ЦАНКОВА Е ТАЗИ, КОЯТО ВОДИ ЧАСОВЕТЕ ПО КАРИЕРНО ОРИЕНТИРАНЕ. Тя влиза в клас, когато трябва да бъде решен проблем и особено когато децата не съумяват да се превърнат в клас и да изградят екип. Тази година най-често е била в петите класове, защото преходът от IV в V клас се оказва все по-тежък за малчуганите.
Но и когато не е в час, около нея винаги е пълно с деца. Особено през голямото междучасие в стаята й е като кошер. Изобщо не е ясно как успява да чуе всяко дете, а те говорят в един глас. Едното иска да покаже какво са му купили, друго да разкаже страшния сън, който е сънувало. Има и такива малчугани, с които тя работи по-продължително време и те отиват просто защото имат нужда да поддържат контакт с нея и да знаят, че тя ги подкрепя.
„Децата са инициативни. Те имат идеи, обичат да предлагат и да организират. Тази година в Деня на розовата фланелка, когато те изразяват своя протест срещу насилието в училище, делегирах правата по организацията на събитието на тях. Малко се притеснявах, че няма да се справят, но те направиха всичко и бяха много щастливи от собствения си успех. И пак благодарение на едно момиче от VIII клас – Преслава, сега всяко голямо междучасие в училище децата играят зумба. Започна само Преслава, но сега има още четири момичета, които водят тези танцови междучасия”, разказва Лили Цанкова.
АГРЕСИЯТА Е ЕДИН ОТ СЕРИОЗНИТЕ ПРОБЛЕМИ В УЧИЛИЩЕ И СПОРЕД ЛИЛИ ЦАНКОВА НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ЗА СПРАВЯНЕТО С НЕЯ Е ДА ДАДЕШ СВОБОДА НА ДЕЦАТА ДА ТВОРЯТ. „Всъщност агресивната проява е проблем за възрастните, за детето тя е решение, което в някакъв момент е открило, че върши работа. Знам още, че понякога да бъдеш агресивен, е начин да заглушиш собствената си болка и да се почувстваш силен. Тръгвайки от тази гледна точка, има смисъл да бъдат подкрепени адекватно и двете страни в един конфликт. Всяко дете иска да бъде полезно и значимо и е моя задача да търся как това да се случи или да помогна на възрастните, отговорни за детето, да го разберат и подкрепят”, категорична е г-жа Цанкова, която отдавна вече е разбрала, че ДЕЦАТА СЕ ЧУВСТВАТ ЩАСТЛИВИ, КОГАТО СЕ ЧУВСТВАТ РАЗБРАНИ И УВАЖАВАНИ.
Преди време Лилия Цанкова била в онкологична клиника със свой близък и докато чакала пред центъра за психологическа подкрепа там, се загледала в едно дърво, на което клоните били направени от множество малки листчета. Всяко листче съдържало живота на човек, който в този момент е на ръба на оцеляването си. Тя успяла да прочете няколко и запомнила три признания, които се запечатали в паметта й, защото се оказали и нейни ценности. На едното листче пишело: „Понякога се страхувам”, на другото – „Да вярваш, е въпрос на избор”, на третото: „Единственият смисъл в живота е любовта”.
„Мисля, че едно такова място, на което децата спокойно ще могат да изразяват емоциите си, да напишат проблема си, да излеят болката си, би било чудесно място, откъдето да им започва свободата и щастието”, усмихва се г-жа Цанкова и признава, че се замислила вече как и къде да направи такова пространство, в което учениците ще могат да бъдат докрай откровени.
в-к Борба