22 МАРТ 2019 ГОДИНА, ПРАЗНИК НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Е НЕУЧЕБЕН ДЕН

Уважаеми родители,

Със заповед на кмета доктор инженер Даниел Панов, 22 март - празник на Велико Търново, е обявен за неучебен. Учебните занятия ще продължат на 25 март (понеделник) по установеното разписание за втория учебен срок

ПРОГРАМА ЗА ПРАЗНИКА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА СЕ СРЕЩНА С УЧЕНИЦИ ОТ СУ „ВЕЛА БЛАГОЕВА”

ДОЦЕНТ ПЕТЪР НИКОЛОВ: ИЗУЧАВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ ЩЕ ВИ НАПРАВИ ЩАСТЛИВИ. Това сподели пред седмокласниците на СУ „Вела Благоева“ заместник-министърът на образованието и науката доцент Петър Николов. Той бе на посещение в търновското училище по покана на ръководството, за да дискутира с учениците новия училищен профил „Обществени науки“. СУ „Вела Благоева“ единствено в Областта предлага засилено обучение по история и цивилизации и философия на бъдещите осмокласници.

„В следващите 20-30 години развитието на технологиите ще направи излишни десетки професии. Тогава вие ще бъдете на 33. Управлението на човешките отношения ще се превърне в много търсено умение във все по-свързаното ни чрез технологични мрежи общество. Ако сте ИТ-специалисти ще си намерите бързо работа, но щастливи ще ви направят познанията в обществените и социалните науки.“, заяви доцент Николов.

В края на срещата заместник-министърът на образованието подари на училището последната си книга „Българската монархия“.
Доктор Петър Николов е завършил Националната гимназия за древни езици и култура „Св. Константин-Кирил Философ“. Бакалавър е по политология и магистър по политически мениджмънт на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по история на Нов Български Университет.

В-к Борба

УРОК ПО РОДОЛЮБИЕ ВЪВ IIГ КЛАС НА СУ "ВЕЛА БЛАГОЕВА"

Разказът „Ракла“ на детската писателка Дора Габе променя живота на второкласниците от СУ „Вела Благоева“ във Велико Търново. Това е първият випуск, който работи по проект „С таблет в ръка на училище ела!” и развива умения на 21 век чрез интердисциплинарно проектно-ориентирано обучение, без учебници. Поставената тема е „Моята България” и докато класният ръководител Даринка Петрушева търси с какво да заинтригува учениците, децата, виждайки илюстрацията към разказа, се сещат, че в къщите им по селата също има такива ракли. Тогава се ражда идеята за проекта „Откривателска дейност”.

"Спонтанно реших да отворят тези ракли и да видят какво има в тях, да открият предмети и носии, свързани с миналото на рода им – казва Даринка Петрушева. – Не очаквах, че ще донесат толкова много неща - старинни български носии, чанове, сребърни пафти, везани чорапи, монети от миналия век, джобни часовници, накити, цървули, вретено, кутия за бижута, че ще намерят красоти на повече от 100 години!"

"Разделени сме по групи и работим заедно в екип, в класната стая имаме мултимедия, а скоро очакваме да ни дадат таблети. Търсим информация по зададената тема в Интернет и записваме най-важното – казва Алекс. – От раклата на баба донесох кутия за бижута, терлици и четник. Четникът се поставя на стената и в него се слагат четки за дрехи, игли, конци, ножици и други шивашки материали. Нося го от Разград, даде ми го прабаба Мария, която е шивачка."

"Предметите, които аз донесох, са от Видинския край. Единият предмет се нарича бъкел, това е дървен съд, който се ползва за носене и пиене на вода. Другият предмет е чан. В миналото чановете се закачали на вратовете на животните в стадата" – увлекателно разказва за находките си Ивелиян.

"От раклата на баба донесох непозната за всички родопска премяна – казва Теодора. – Облеклото на родопската жена спада към сукманената носия. Върху бялата риза се облича аладжа – дреха тип сукман от тъмнолилав шаяк. Препасва се престилка. В нея преобладават червеният, жълтият и оранжевият цвят. Носията са я ползвали за събори, сватби, кръщенета, празници."

"Носията, която показах, е от Плевенския регион. Тя е изтъкана ръчно и е на повече от 120 години, в типичните за този край по-тъмни и наситени цветове. Плевенската носия се нарежда сред най-древните по нашите земи. В нашето семейство има традиция носията да се предава от свекърва на снаха. Тази традиция продължава и до днес" – с гордост споделя Вили.

Много богата се оказа „Откривателската дейност” за Теодор: "Донесох детска народна носия, която е на 50 години и е с мотиви от русенския край. Тъкáните от вълнена прежда и бродирани с вълнени конци престилки също са оттам. Кенарената риза, бродирана с боядисани с естествени багрила конци е на 90 години и е от село Поликраище, както и дантелите, плетени на една кука."

Интервю по БНР