logo

ЗА ОБИЧТА И ДОВЕРИЕТО В УЧИЛИЩЕ - СПОДЕЛЯ НАЧАЛНИЯТ УЧИТЕЛ ДАРИНКА ПЕТРУШЕВА

ДОВЕРИЕ СЕ ИЗГРАЖДА С ОБИЧ И С ИСТИНА. Децата улавят всяко мое настроение и пристрастие. Защото самите те все още не лъжат, не се преструват, не се прикриват. Няма как да обясня чувството, когато вляза в класната стая и те да скочат срещу мен, за да ме прегърнат. Вече не знам колко писъмца от тях съм насъбрала и ги пазя всичките.” Така Даринка Петрушева описва своя първи випуск ученици в Средно училище „Вела Благоева” във Велико Търново. Преди това е била начален учител в СУ „Г. С. Раковски”. Сега е възпитател, или както е според новата терминология вторият учител, този, който остава с децата следобед, с когото те си подготвят уроците, играят и спортуват или се занимават по интереси.

Даринка Петрушева навършила 50 и решила, че й е време за промяна. Осъзнала, че колкото и да обича професията и мястото, на което работи, ако там вече няма какво да даде, значи нито тя е полезна за това място, нито пък мястото е добро за нея. И от учител номер 1 станала учител номер 2. Сменила училището, статуса си в професията и децата, с които работи. „На първата родителска среща класната ме представи пред родителите като своя партньор, не като възпитател, не като човека, с когото децата просто ще си пишат домашните, не като някакъв пазач следобед, а като втория учител на класа. И в тази минута всички деца и родители ме приеха като равностойна на нея. Аз нямам никакви проблеми да съм в тази роля, затова даже не се замислям дали искам да стана отново първия учител на някой следващ випуск”, признава г-жа Петрушева. И допълва, че като време тя е тази, която прекарва най-много часове с децата. Дори повече от родителите им. Тя ги подготвя за следващия ден и им помага да се научат да се подготвят за училище сами, превръща ги от малки деца в самостоятелни млади хора.

„ПРОТИВНО НА МНОГО МОИ КОЛЕГИ, АЗ ПОЗВОЛЯВАМ НА ДЕЦАТА ДА ПОЛЗВАТ ТЕЛЕФОНИТЕ СИ В ЧАС. В интернет те търсят информация за всички онези неща, които аз не мога да им кажа, защото не знам всички отговори. След това споделят какво са открили, какво са научили и по този начин аз контролирам колко време да са в интернет и в какви сайтове влизат. Но както ти казах в началото, ние не се лъжем”, усмихва се учителката и признава, че е намерила своя начин да „наказва” тези, които прекрачват границите. 

„Аз не обичам наказанията, просто съм се убедила, че това не работи. Децата свикват с наказанията като с всичко друго и след определено време това спира да им влияе. Затова моят начин е да ги оставя няколко минути насаме с техните мисли. Пращам ги пред вратата на стаята да размишляват”, казва учителката, а аз се сещам, че едно такова размишляващо момиченце ме посрещна пред вратата на класната стая. „Знаеш ли, децата също имат нужда от минута усамотение. Понякога толкова им писва, че те търсят начин да изпуснат парата. Някои са палави, някои се смеят без причина, други се закачат, трети стават агресивни. Реакциите им са различни, защото са честни с емоциите в себе си. Аз също имам нужда от такова усамотение и си взимам моите пет минути тишина. Аз също излизам пред вратата, но я оставям отворена, за да ги виждам. Но направя ли го, те знаят, че наистина са прекалили, и така, без крясъци, наказания, забележки, пращане при директора, ние уточняваме своите граници и се учим на взаимно уважение”, категорична и Даринка Петрушева.

А всъщност тя е и доброто, и лошото ченге за своите малчугани. Съвсем буквално при това, защото Средно училище „Вела Благоева” е единственото търновско школо, което работи с полицията по проекта „МВР за детето”. Децата играят на пътни полицаи и охранители, учат колко опасни са наркотиците, как да се пазят от агресивни хора и самите те да не стигат до агресивно поведение, говорят за цигарите и за хулиганството и… минават курс по самоотбрана.

ИСТИНСКА БИБЛИОТЕКА ИМА В КЛАСНАТА СТАЯ, В КОЯТО ДАРИНКА ПЕТРУШЕВА РАБОТИ СЪС СВОИТЕ МАЛЧУГАНИ. Децата могат да вземат книжка, после да я върнат. И го правят, противно на общото мнение, че не четат. Миналата година двете учителки спретнали едно състезание за най-много прочетени книги и победителят се оказал… най-палавият ученик в класа.

„Затова и етикетите не харесвам. Децата са деца и са добри. Харесват нещата, които ги провокират и ги карат да размишляват. Те сами например ми подсказаха, че искат да си говорим за традициите, да си създадем свои. И сега си правим чаени партита. Те знаят колко обичам билков чай и по обяд, когато не можем да сме навън заради лошо време, сядат около мен в стаята и заедно пием чай. За всяко такова парти майките правят разни вкусотии”, разказва учителката. Така те вече са се научили да се хранят здравословно и никой не внася пуканки или боядисани сокчета.

Освен с тези чаени партита още нещо сприятелява децата от различните класове. Следобедните групи са смесени. В Средно училище „Вела Благоева” педагогическият колектив е решил, че това е начинът малчуганите да се опознават и да създават нови приятелства. В стаята на Даринка Петрушева са децата от целия III „а”, както и деца от III „в” и III „г”. Ако човек не знае, че малчуганите не са един клас, никога няма да го забележи, защото няма групи, нито пък разделение по класове.

ПОЧТИ ВСЕКИ ДЕН ДАРИНКА ПЕТРУШЕВА ЗАПЕЧАТВА С ТЕЛЕФОНА СИ РАЗНИ СИТУАЦИИ И ПОСЛЕ КАЧВА СНИМКИТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК. Родителите знаят това и нямат търпение да видят какво правят децата им. „Мисля, че се чувстват сигурни така, защото едва ли има родител, който да не мисли за детето си, да не се страхува, да не иска да го чува през пет минути. Като говорим за родителите, си признавам, че искам те повече да участват в живота на децата си, когато децата са на училище. И много искам инициативата да е на родителите. Те да ме притискат, те да ми дават идеи, те да не ме оставят на мира”, признава г-жа Петрушева. После казва, че отдавна е постигнала своя личен успех като учител, а той е обичта на учениците. „И не просто усещането, че ме обичат, а това, че го казват. В началото не го правеха, може би се срамуваха, може би не знаеха, че да го казват, е важно. Но сега всеки ден някой скача от чина и тича при мен само за да ми каже: „Г-жо, обичам те!”. Какво повече ми трябва?”, въздиша учителката и тихо допълва: „Обичам понеделниците, когато отварям вратата на стаята и децата се скупчват около мен и всяко се опитва да ме докосне, да ми покаже колко ме обича. Понеделник е денят за област „Наука” и тогава разрешавам на децата да използват смартфони и таблети и те се превръщат в откриватели. Обичам вторниците, дните за спорт и за проекта с МВР. Обичам и срядата, когато се отдаваме на изкуство. Рисуваме с пръсти и с четки, моделираме, декорираме и създаваме свят, изпълнен само с добрина. Обичам четвъртъците, защото тогава играем игри за търпение, игри в екип, когато се учат да разчитат на всички около себе си. Понякога ги гледам как сами се мъчат да се справят с нещо, а им трябва само едно малко побутване, мъничка доза помощ, която те не знаят как да потърсят и да поискат. И петъците обичам, защото тогава те се превръщат в танцьор, певец, рецитатор, музикант, жонгльор с топка.

Харесва ми, когато животът на децата в училище е толкова интересен, че винаги питат: „А утре? Какво ще правим утре?”. Или когато вечер, тичайки при родителите си, задъхано разказват колко различно и прекрасно е минал денят им! Аз съм благословена…, защото всеки човек помни първата целувка, първата любов, първия учител.”

в-к Борба

Share

Language / Език


Приятели

 

 

 

 

 

Видео

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.

Брояч

 
 

Кой е тук ?

Днес
Вчера
Този месец
4
905
12715

Вашето IP: 54.161.116.225

Вход


Google+ Powered by Joomla!. Designed by: Joomla TemplateValid XHTML and CSS.