logo

В час по ...

II А клас се включи в Eвропейската седмица на мобилността

Учениците от IIA клас с класен ръководител Десисилава Дянкова се включиха в Европейската седмица на мобилността - 2017. По покана на г-жа Милка Асенова от РИОСВ учениците участваха със своя  инициатива, като рисуваха на тема "Колите на бъдещето" и "Нашата улица". Децата представи своите оригинални проекти за по-чиста и красива природа.

 

Европейската седмица на мобилността се провежда всяка година в периода 16-22 септември . Целта й е да насърчи европейските общини да въведат и подпомагат устойчивия транспорт. През 2017 година „Европейската седмица на мобилността” се фокусира върху  „Чиста, споделена и интелигента мобилност“, а мотото е „Заедно стигаме по-далеч“. Еропейската комисия насърчи популяризирането на устойчивата градска мобилност, като прикани НПО-сектора, академичните институции, бизнеса, училищата и публични институции да регистрират свои инициативи за насърчаване на екологосъобразни модели на придвижване. 

 

УЧИТЕЛКАТА СЛАВИНА ЦВЕТКОВА, УСМИХНАТА И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ХАРИЗМАТИЧНА, Е ГОТОВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ РАМКИТЕ НА УЧЕБНИКА В ИМЕТО НА ТОВА ДЕЦАТА ДА РАЗБЕРАТ ВСИЧКО

Тя е учител по английски език в Средно училище „Вела Благоева“ във Велико Търново. Всеки ден застава пред тийнейджърите от 7 и 8 клас, за да им обясни правилата на английската граматика.

Когато усети, че децата започват да се губят някъде из превода, пуска музика, и то не каква да е, а от любимата радиостанция на учениците си. Оставя ги за минута да отдъхнат, да забравят, че им е трудно, и се връща отново към граматиката. Или пък им дава задача и за да не я мислят като трудна, им пуска тиха мелодия, която да ги вдъхнови. Случва се и да рисува на дъската комикси, за да обясни граматиката и децата прерисуват, забавляват се и запомнят всичко.

„Аз съм с тях всеки ден. Особено с осмокласниците, които са профилирана паралелка и имат английски език 18 часа в седмицата. Всеки ден сме заедно по четири часа, а това е достатъчно дълго време да се опознаем, че и да си омръзнем. Аз съм за тях не просто учител, лекар съм понякога, консултант, слушател, душеприказчик. Но нямам нищо против да изляза извън стандартите, стига те да учат и да помнят“, усмихва се Славина Цветкова.

ПО ДОМАШНИ ПАНТОФИ ИЗВИКАЛА ЕДИН ДЕН КЛАСА СИ СЛАВИНА, ЗАЩОТО МНОГО ИСКА ТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТ КАТО У ДОМА СИ И В КЛАСНАТА СТАЯ. За съжаление, едно дете само се престрашило да дойде по пантофи, останалите… „вероятно си помислиха, че ще изглеждат глупаво. В такава възраст са, че много искат да бъдат харесани и одобрени, а да си по домашни обувки, не е точно представата им за това да са готини. Но сега, когато мина време от този експеримент, си мисля, че допуснах една грешка – трябваше и аз да дойда по пантофи“, признава учителката. След това обаче допълва, че детето, което се включило в експеримента, така и не си прибрало домашните обувки вкъщи. Те още са в бюрото на г-жа Цветкова, която е решила да повтори опита и този път да мотивира децата, така че всички да кажат „ОК, с вас сме!“.

Повече успех постигнала, когато решила да си размени ролята с едно от не чак толкова послушните деца в класа. Тя седнала на мястото на проблемното дете, а то застанало на катедрата. „Започнах да се държа така, както тя се държи през цялото време. Преиграх ситуацията, разбира се, и бях доста по-арогантна от нея, но се получи. Тя разбра. Не успя да реагира по никакъв начин на моето поведение и притихна за няколко секунди. После никога повече не се наложи да й правя забележки“, казва Славина Цветкова. Оттогава обаче тийнейджърите често искат от нея тя да ги имитира и тя не отказва, когато моментът е подходящ. Разбрала е, че така ги усмихва и им помага да се видят през нейните очи, а самата тя след това вижда колко по-различни стават децата.

„Искам да ги науча да бъдат хора с мнение, да им помогна да имат мнение, да си го защитават, да не се страхуват да говорят. Затова често цитираме философски есета, обсъждаме, говорим. Повечето имат своя гледна точка, но не смеят винаги да я изразят и не успяват всеки път да я защитят. Но и това ще стане. Особено когато се научат да влизат в обувките на другия. Ето на това най-много искам да ги науча. Да се слушат, да си съчувстват, да си помагат“, признава Славина Цветкова.

ТЯ Е УЧИТЕЛ В СУ „ВЕЛА БЛАГОЕВА“ САМО ОТ ТРИ ГОДИНИ. „Преди това 10 г. е работила като преводач, като технически секретар. После станала учител. Кандидатствала на шега и имала само един ден време да се запознае с колежката, на чието място постъпила на работа. Но останалите учители в екипа на гимназията се оказали широко скроени хора. Посрещнали Славина с отворени сърца и й помогнали бързо да влезе в ритъма на училището и децата.

„А децата са уникални. Всяко е различно, неповторимо е и искам те да могат да показват тази своя уникалност. Точно заради това ми харесва да ги слушам и да чета каквото ми напишат“, казва учителката и споделя, че преди време, вместо да им се кара за това, че не пазят тишина и са твърде разсеяни, тя им дала задача да напишат съчинение по темата „Защо хората се държат лошо в училище“. „Отговорите им бяха фантастични. Четях с изумление прозренията им и знанието, което тези 13 – 14-годишни момчета и момичета носят в себе си. Най-честото обяснение беше, че семейната среда е виновна, защото вкъщи не им обръщат внимание и на практика в училище си го изкарват на другите деца“, усмихва се Славина.

Когато събрала съчиненията, разбрала, че без разговор няма да се размине и се опитала да обясни на децата си, че всеки сам прави своите избори и те не бива да зависят само от обстоятелствата. Че не е важна грешката, а урокът от нея. „Най-често ми се налага да им повтарям да не се отказват, да опитват без страх, че може да се провалят. Настоявам и те да говорят в часовете, защото само така се трупат истинските знания. Децата нямат нужда от абстрактни понятия и термини, а от общуване“, категорична е учителката по английски език.

Тя е убедена и в това, че децата не живеят, за да нарушават правилата в училище. Напротив. Нямат нищо против правилата, защото те им дават сигурност. Едно от тези правила е всички телефони да бъдат оставени в специалните кутии, които директорът на гимназията Ангел Янчев е осигурил за всяка класна стая. Когато учебното съдържание изисква да търсят нещо в интернет, тя им връща телефоните. Училището има интернет навсякъде, включително и в двора, така че тийнейджърите ровят в Гугъл, събират информация, след това я споделят и я ползват в урока.

Национално външно оценяване предстои на профилираната паралелка „Предприемачество и бизнес“ и това е най-голямото предизвикателство, пред което са се изправили децата и тяхната учителка в момента. Миналата година Славина Цветкова за първи път извела тази паралелка до националното външно оценяване и децата постигнали чудесни резултати. И пак миналата година седмокласникът Тодор Костов се класирал първи на състезанието на английски правопис. Тази година е на трето място, което също е успех, категорична е Славина Цветкова.

В свободното си време тя се занимава с фотография, обича да прави портрети и колажи. И разбира се, най-много потрети прави на децата си. А освен тези в училище тя си има и две дъщерички – Десислава, на 7 г., и Станислава на 11.

в-к Борба

ЧАС ПО ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА В IV Б КЛАС

Четвъртокласниците проведоха урока „Опазване на природата, защитени растения и животни, защитени територии” в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Велико Търново. Госпожа Милка Асенова им представи новите червени книги на България. Учениците видяха застрашени от изчезване животни и птици,както и защитени територии  в област Велико Търново, вековни дървета, които се срещат в региона, както и познати природни забележителности, като Еменски каньон, Хотнишки водопад и др. Разгледахме изложба от отпадъчни материалии и рисунки, посветена на деня на земята, в които открихме и творения на ученици от класа, сподели класният ръководител Десисилава Дянкова. Всеки ученик получи книга за защитените територии във великотърновския регион, както и брошури за опазване на околната среда.

 

САМО ЧЕТЯЩИТЕ МОГАТ ДА ПИШАТ

Благодаря на вестник „Борба“, че предоставя свои страници за ученическо творчество! Така нашите малки писатели, поети и художници получават много висока награда – творбите им да бъдат представени на общността от уважавания ни всекидневник, който отдавна е институция. Успехите на децата трябва да бъдат отбелязвани подобаващо и „Борба“ отново показва, че е партньор в образованието им.

Не всеки може да пише, но който умее, е четящ и учещ. Впечатлен съм, че в СОУ „Вела Благоева“ събрахме ученически творби за тази страница за два дни. Означава, че сме били готови и в очакване. Доказва, че наши ученици надскачат образователните изисквания и са мотивирани да творят. Демонстрира, че умни, креативни, четящи и творящи деца израстват и в СОУ „Вела Благоева“.

Те знаят. Няма по-добро доказателство от текстовете и рисунките, които създават. Така, както Боян Симеонов е разказал какво е семейството, а Димана Георгиева е обяснила същността на благодарността и обичта. Тежките задачи се изпълняват само сговорно. Габриела Живкова го е разбрала и разказала в притча. Грейва радост в сърцето, когато четеш стиховете на Кристияна Йорданова за пролетта.

Стига ни тази награда, че в учениците ни има изградена принадлежност към Велико Търново и България. Постигнали сме го заедно със семействата им. Благодаря на колегите учители!

Ангел Янчев, директор на СОУ „Вела Благоева“ 

Най-хубавият град на света

Велико Търново е най-хубавият град на света. Той е бил столица, която е управлявала България много
властно. Родният ми град е разположен в Централна България. Ние имаме много забележителности. Крепостта Царевец се извисява над града. Когато отидеш там, имаш чувството, че вътре още живее родът Асеневци.

Патриаршията е свято място. Качим ли се горе, виждаме целия, разположен на скали, град. Самоводската чаршия е известна със своите занаяти. В нея има много интересни по архитектура къщи. Дюкяните са заредени със стока.

Улицата „Гурко” има интересни къщи. Там има музей на име „Сарафкината къща“. Паметникът „Асеневци” се извисява гордо. На него са изобразени Асен, Петър, Калоян и Иван Асен.

Велико Търново е чист и приятен град. Когато е зима във Велико Търново, не ми е студено, а топло. Обичам те, Търново! Трябва да се гордеем с този велик град, защото има славна история и много, много красоти.

 Кристиана Йорданова – IV В клас, 2015 г.



Ralica_CvetanovaТърновград

 Аз в един вълшебен град живея!

Знам, ще ме попитате: „Защо?”

Тъга по улиците няма.

Ъглите му не са сами.

Радост навред и весел глъч ехти.

Нов площад, но със стара история…

Обгръща те миналото от всяка страна на

Втората българска столица –

Град вълшебен със подвизи дивни!

Революции, въстания, битки, борби…

Ах, каква славна история.

Дедите ни велики хора са били –

Дано приличаме на тях и ний!

 

Ралица Цветанова Цветанова

СОУ „Вела Благоева” – гр. Велико Търново, XII kлас



Viktoria KolevaУчилище

Училището славно, мило

всеки с обич е дарило.

Децата здраво учат,

за да могат да сполучат.

Трудни уроци няма,

но има веселба голяма.

Затова, деца мили,

не бъдете мързеливи!

На училище ходете

и знания черпете!

Виктория Колева, IV клас



Семейство

 Живяло някога странно животинче. То имало глава на куче, тяло на коте и опашка на зайче. Било много самотно.

Веднъж отишло при кучетата, но те му казали:

– Върви си оттук! Не можеш да останеш. Ти си коте.

Животинчето си тръгнало. Както вървяло, видяло няколко котки. Помолило ги да остане при тях, но те извикали:

Boian Simeonov– Не може! Махай се! Та ти не си коте!

И го изгонили, пратили го при зайците в гората. То така и направило. И без това нямало къде да отиде.

Гората била гъста. Животинчето дълго обикаляло. Когато накрая видяло група зайци, те хукнали да бягат. Изплашили се от странния му вид.

Останало отново само животинчето. Лутало се и се питало има ли място на този свят за него. И когато било най-отчаяно, видяло три същества също като него. Отишло при тях и разбрало, че те са неговата майка, татко и брат. Вече имало семейство.

 Боян Симеонов, V А клас

 Понесен от криле

 Един ден Петър лежеше замечтано в леглото си. Искаше му се да може да лети, да обиколи света. И изведнъж стана чудо! Усети, че наистина лети, понесен от вълшебни криле. Носеше се над Айфеловата кула. Прелетя над Темза. Видя Нил. Стигна до Статуята на свободата. Разглеждаше всички онези места, за които само беше чел в учебниците по география.

После изведнъж се озова отново в стаята си, в своето легло. И постепенно осъзна, че пътешествието е било само във въображението му. Но разбра и още нещо – винаги когато му стане тъжно, може да се понесе на крилете на мечтите. Тях никой не може да му отнеме!

Боян Симеонов, V А клас



 
Вълшебното бръмбарче

Dimana Georgieva Имало някога едно бръмбарче, което било не обикновено, а вълшебно. Щом кацнело някъде, сбъдвало се желание на някакво дете.

Веднъж то се разхождало по една горска пътечка и там видяло едно момченце, което седяло и плачело. Бръмбарчето кацнало на едно дърво. Гледало, гледало, помислило, че вече е загубило дарбата си, защото детето не се успокоявало, продължавало да плаче. Накрая бръмбарчето отишло при момчето. Детето го погледнало и го попитало как се казва. То му отговорило, че го наричат Джони. Момчето му се представило – казвало се Илия. Бръмбарчето го попитало защо е толкова тъжно, за какво си мечтае, какво иска да му се случи, а детето му отговорило, че единствената му мечта е здраве и живот за баща му. Бръмбарчето запомнило желанието и преди да отиде на горския съвет, кацнало на едно дърво.

Минал месец. Бръмбарчето се разхождало и видяло картичка в плик с надпис За Джони”. Отворило я. Започнало да чете: „Благодаря ти, бръмбарче Джони. Разбрах, че си добър и сбъдваш мечти. Благодаря!”. Отдолу имало рисунка на детето, баща му и бръмбарчето. С големи букви пишело: „С много обич: Илия”. Бръмбарчето се усмихнало и отлетяло някъде.

Димана Георгиева V А клас



Gabriela JivkovaБъдни вечер

 В една красива Бъдни вечер в Лапландия се случило така, че еленчето Рудолф вдигнало температура. То треперело много силно и всички джуджета разбрали, че най-главният елен, който води впряга, е болен. Дядо Коледа се разтревожил, че няма кой да води елените. Всички го посъветвали това да бъде второто еленче – Комета. Когато Комета разбрал за тази отговорност, много се притеснил. Мислел си какво да направи, че да не води шейната: да се престори на болен или да се скрие? Но не се получило. Дядо Коледа отишъл при Комета, дръпнал юздите му, но еленчето не помръднало. Тогава Добрият старец му казал, че вярва в него и че без неговата помощ Коледата ще се провали. Комета повярвал в себе си и тръгнал. Заедно се справили отлично и Дядо Коледа успял да раздаде подаръци на всички добри деца по света.

Габриела Живкова – V клас



Търновград

Търновград стар и велик,
над Янтра провесил лик.
Град с истории многобройни
и красоти безбройни.

Столица славна си ти,
Царевец вечер блести.
Ти си моят малък свят…
Обичам те, Търновград!

Gabriela Jivkova

 Училище родно

Училище родно, училище мило,
гордо своята снага извисило.
Сутрин се пълниш със глъчка и врява,
вечер с теб тишината остава.

В теб раснем с мечтите си всяка година,
пролет и лято, есен и зима
и на невръстните, плахи деца
с твоята помощ израстват крила.

А след години всеки от нас
тръгва си, с него и поредният клас.
И с благодарност си спомняме дните,
в които бяхме безгрижни, честити.

С много от нас се гордееш сега
тук и в различни страни по света.
Винаги с почит, училище родно,
ще помним твоето име достойно!

Габриела Живкова – IV В клас



Моето училище

Ivelina SavevaЗа теб, училище любимо,

аз пиша този стих

как всеки ден щастлива

прекрачвам прага твой.

Щастлива съм, че уча в тебе

и всеки ден към теб поемам

с усмивка на лице

и книга във ръце.

А ти, учителко любима,

искам да те има

всеки ден и час

ти да си при нас!

Ивелина Савева IV клас



Мой Търновград

Daniel ParushevТърново е моят град

той на всички е познат

със величие и слава

сърцата ни покорява.

Къщите му като птички

са кацнали по скалички!

Янтра като змия – цяла

се извива посиняла.

Щом започне „Звук и светлина“,

настъпват мрак и тъмнина

и от хълма Царевец

само миналото ни обгръща!

Аз обичам Търновград

и като болярин съм познат.

Във вените ми синя кръв тече

и съм потомък на великите царе!

Даниел Парушев, IV клас



Приказен Кристиана Петрова

Красив е градът,
във който живея!
Гледам го нощем,
за него милея.

Прожектори светват,
града променен
гледам със радост,
тупти сърце в мен.

Християна Маринова

Славен и дивен е нашият град
с минало велико и с легенди богат!
Кули, дворци – Царевец там
гордо към нашeто съвремие взрян…

 

Слънцето изгрява,
небето озарява…
Всичко ми шепти:
„В град приказен живееш ти!”

Кристиана Валентинова Петрова
Християна Маринова Маринова



Пчеличка

Малката пчеличка,
мила и добричка,
каца по цветята,
сок събира във торбата. 

Малката пчеличка
много се умори,
но всичко й спори,
песни пее до зори.

 Пролет

Зелената тревичка.
Пъстрата горичка.
Малките цветчета.
Сладкопойните врабчета…

Пролетта дойде!
Слънчице напече.
Грейна радост във сърцата
и започна пак играта.

Кристияна Йорданова, V В клас



Аз в един вълшебен град

 Аз в един вълшебен град,

в средата на света.

Този свят беше разделен

Iva Monevaна много части

от моя живот.

Обърнах се наляво

и съзрях в далечината

река Янтра.

Обърнах се надясно

и съзрях Асеневци.

А пред мене беше…

Царевец.

Аз в един вълшебен град,

в средата на света.

Моят град!

Търновград!

 

Ива Монева Георгиева, VI клас

I място в областен конкурс „Моят роден град“ на Народна библиотека „П. Р. Славейков“, гр. В. Търново, 2015 г.



 


 

 

 

ПОДГОТОВКА ЗА „РЕГИОНАЛЕН ПАНАИР НА УЧЕБНИТЕ КОМПАНИИ“

На 25.03.2016 г. гимназистите от профил „Предприемачество и бизнес“  от СОУ „Вела Благоева“ се срещнаха със Светослав Маноилов и Вера Петканчин от Джуниър Ачийвмънт България. Предмет на дискусията бяха проектите на двете учебни компании за предстоящия „Регионален панаир на учебните компании“. На 25 и 26 април в град Велико Търново учебните компании ще могат да премерят сили с конкуренцията от своите връстници, да си „сверят часовниците“ и да промотират продуктите си.

 

Language / Език


Приятели

 

 

 

 

Видео

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.

Брояч

 
 

Кой е тук ?

Днес
Вчера
Този месец
199
1460
25779

Вашето IP: 54.80.209.254

Вход


Google+ Powered by Joomla!. Designed by: Joomla TemplateValid XHTML and CSS.